Умората на десния избирател

мин. четене

Лоши, слаби, катастрофални, срамни – така бяха определени резултатите на десницата на третия парламентарен вот за годината. Следствие на отлива на гласове в посока новата партия „Продължаваме промяната“, Демократична България отбеляза нисък резултат и се изправи за пореден път срещу своите демони. Избирателят й, натрупал самочувствие през лятото, меко казано остана, както се казва в стария виц, с едно лошо чувство.

Притиснат от години от огромната корпулентна сянка на ГЕРБ, уморен от неуспехи и домогване до заветните 4 %, с неясни надежди за коалиция и страх от всякакви коалиции, засрамен от предателства и мръсни игрички, зает да търси „врага с партиен билет“. Разкъсван от съзнанието, че истинската му роля е да поведе цивилизационната си битка срещу статуквото и именно той, по думите на Христо Иванов от изборната нощ, да диктува дневния ред на обществото.  

Десният избирател.

Този, който има най-много претенции и най-малко полезни ходове. Този, който най-трудно преживява загубите и най-много е бил лъган и използван.

От времената на СДС и острите нокти на Държавна сигурност, през стотиците вътрешни предателства от типа „Иване, кажи си!“, през безбройните мимикрии на дясната идея до срамните флиртове с Бойко Борисов от епохата на Реформаторския блок. И винаги в сянката на трудно научените уроци и кармичната политическа самота, чието единствено противодействие е да намериш някой друг като теб и да се обединиш с него, за предпочитане предизборно.

След почти немислимия ренесанс на дясната идея, провокиран от акцията на Христо Иванов и Ивайло Мирчев на Росенец миналото лято, събудените надежди на автентичните десни избиратели дадоха своя израз в постиженията на ДБ в два поредни парламента, смело надхвърляйки вечния Рубикон от 4 %.

Докато не дойде новото изпитание.

Нов политически субект, който, макар и да не се е разположил така очевидно вдясно, се възприема от десните избиратели като противоотрова на безкрайната доминация на ГЕРБ и в същото време  предлага действеност, намерила израз в наименованието на новата формация – „Продължаваме промяната“. И стана това, което в ДБ не очакваха или не намериха сила да предотвратят – отлив на повече от една трета от гласовете от предишните избори и свиването на градската десница до твърдото й ядро от привърженици.

Нещо повече – освен промяна, новите политици дават заявка за продължение на политиките, демонстрирани по време на управлението на служебното правителство, тоест – притежават самочувствието на първите, повели битката срещу статуквото. Един вид – всички обещават да се борят с корупцията и статуквото, но само ние сме го правили.

В противовес на тази активност политиците от ДБ, които бяха в първите редици на протестите, подобно на формацията около Николай Хаджигенов и Мая Манолова, останаха само с обещания и заявки. Именно на тази действеност, подплатена с реални постижения, падна в жертва и протестната енергия на ИБГНИ, чиято площадна риторика беше оценена от избирателя като вече ненужна.

Не бяха малко и тези, които, особено в деня на изборите, гледайки данните от екзит пола и виждайки реалния потенциал на ПП да победи ГЕРБ, решиха да заложат на сигурното, вместо да преследват мечтата за силна десница, която отдавна прилича повече на мираж. Този рационален избор не беше очакван от мнозина, но той успя да мобилизира голяма част от избирателите във втората половина на деня, по силата на самосбъдващо се пророчество.

Умората на десния избирател проличава и в търсенето на други пътища към същата цел.

Не може, казва един от тях във ФБ, да правим всеки път едно и също и да очакваме различен резултат. Общият знаменател между ДБ и ПП са общите цели и общата ценностна система, що се отнася до реформи и борба с корупцията, включително – оставка на главния прокурор и рестарт на съдебната система. Не по-малко значение има и припознаването по оста „умни-красиви“ – израз, отдавна служещ не толкова да уязви десните, колкото да ги преброи и дефинира като общност на претенциозни, критични и капризни избиратели.

Каквито и да са били основанията на десните, избрали да подкрепят новата политическа сила, разочарованието от поредния нисък резултат вдясно е налице. Полетяха не само оставки и извинения, но и откровени обвинения. След една от най-скъпите и премислени кампании досега резултатът на ДБ е, меко казано, незначителен. А имайки предвид привличането на знакови обществени фигури като Елисавета Белобрадова, процентите са направо обидни.

В социалните мрежи и партийните организации кипи напрежение, търсят се обяснения в публични постове и изказвания.

Не на последно място тежи злощастният опит с кандидатурата на Лозан Панов, който изведе борбата срещу най-близките съюзници, тази запазена марка на дясното, до нови висоти. Кръгът около неговата кандидатура се разпадна на два тотално воюващи лагера – от „Правосъдие за всеки“ се извиниха за неговото издигане, а членове на Инициативния му комитет поведоха битка срещу всички инакомислещи под хаштага #вИметоНаИстината с поредна порция обвинения и претенция.

Впрочем, говореното от позицията на последна морална инстанция е друга запазена марка вдясно. Докога гласоподавателите ще имат нерви да гледат този втръснал на всички ни сериал, е повече от ясно.

 

За автора:

Левена Лазарова

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...

Виж профила

Още по темата: