Новите българи: млади, бедни, необразовани

мин. четене

Периодично е възможно да попаднете на текстове из нета, които заклеймяват българските младежи като неспособни и бездейни. Това е защото страната е сред водещите в Европа по брой младежи, които нито работят, нито учат, т.нар. NEETs - neither in education, employment or in training.

Причините за това явление, както става ясно от доклад на Института за пазарна икономика от тази седмица, далеч не са толкова прости. Младежите между 18 и 34 в България, които са неактивни, са 18% и с това страната ни е на 4-то място в ЕС.

Основният профил на неактивните младежи показва, че повечето от тях живеят в домакинства под прага на бедността. Липсата на достатъчно образование и лошата социално-икономическа среда ги поставят трайно в това положение. Струпването им в страната основно се ограничава до южния централен и южния източен регион. Жените и представителите на етническите малцинства също преобладават. Възрастовата група между 20 и 24 е единствената,  в която делът на жените е по-нисък от този на мъжете. Според експертите причината основно е това, че повече от тях са се записали в университети. По-голямата заетост сред мъжете и влиянието на майчинството променят картината в групите на възраст 24-29 и 30-35 , като там неактивните жени са съответно с 9,2% и 8,4%.

Положително е, че през 2021 г. делът на неактивните намалява. Ако през 2012 България е била на първо място в ЕС с близо 25%, постепенният спад, включително с 3,1% в годината на възстановяване от Ковид, помага за подобряването на цялостната картина.

Изводът на ИПИ е, че пазарът на труда в България остава недостъпен за младежите, като проблемът с обхвата на средното и висшето образование най-сериозно допринася е недостатъчен. 

Продължава на следващата страница...


Още по темата: